Подарък за таткото или за детето

Днес тръгнахме да търсим коледен подарък на детето. Естествено в последния момент, както правим винаги с всичко. Нямахме никаква конкретна идея, то си имаше две-три желания, които обаче бяха изпълнени от баби, дядовци и лели. Та за нас не остана поръчка. Трябваше ние да му харесаме някаква играчка. Еееххх, това беше голямата грешка. Друг път ще зная да го питам детето какво ОЩЕ иска, че да не правим сеир на хората в магазина. Аз естествено, като по-практичен родител (брей, че съм скромна ) и като човек, който най-добре познава това дете, разяснявам по пътя на съпруга ми общите характерни белези на „нещото“, което трябва да купим.  Да не прилича на нещо, което вече има, да може да си играе сам с него, а не с помощта на родители, и наистина да си играе той с него, а не да гледа как играчката сама играе (това се случи миналата година с един влак, който се въртеше, пееше, пускаше дим и пр. Той искаше да го бута и да го кара, а не да го гледа как се върти само и естествено от бутане прецака механизма на влака, начупиха се пластмаси…), да е съобразено с възрастта му (защото и от това имам опит – на 8 месеца таткото му купи кола с дистанционно ) и още, и още… Та, отиваме ние в магазина, започваме да се оглеждаме, една играчка, втора играчка… Брей, моя мъж като се лепна за една писта с коли… не мога да го отведа от там. Това щял да му бъде подаръка. Обяснавам аз, „абе това не е за него, малък е още, ще му омръзне бързо, ще начупи колите, защото ще иска да ги кара по земята, скъпа е, а той не пази играчки, познавам си детето, ще я начупи, познавам си и мъжа – ще му се кара постоянно, че не си играе по предназначение, голяма е, няма място в нас, къде ще я сложим, не разбира още от състезания…“ Няма братче, обикаляме, обикаляме и все пред пустата му писта се оказваме. Бреееей, неизживяно детство, ясно ми е, че на него му се играе повече отколкото на детето. Както беше и с колата с дистанционно – бебе на 8 месеца, стои си в кошарката, а таткото джитка с колата из стаите. Ама хванаха ме бесовете, накрая се фръцнах и излязох без нищо да купим. Надявам се, утре да успея да го вразумя, че това е подарък за малкия все пак, не за големия.